ДОЗО̀БВА МИ СЕ1 несв.; дозо̀ба ми се и дозо̀би ми се, мин. св. дозо̀ба ми се и дозо̀би ми се, св., непрех. Диал. Приисква ми се да зобам, да зобя нещо.
ДОЗО̀БВА МИ СЕ2 несв.; дозо̀ба ми се и дозо̀би ми се, мин. св. дозо̀ба ми се и дозо̀би ми се, св., непрех. Диал. За кон — прияжда ми се, приисква ми се зоб. Коню се зоб дозобило. Н. Геров, РБЯ I, 315.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.